Късна бронзова и ранна желязна епоха
За облеклото на жените през късната бронзова епоха (1600–1100 г. пр. Хр.) научаваме от малките глинени идоли, изобразяващи женски фигури. Вероятно костюмите на дамите са били допълвани с много накити. На някои от фигурките са изобразени шапки и диадеми за коса; по дрехите им има множество фигури, като вероятно част от тях изобразяват носените накити. Не са много обаче реалните украшения, достигнали до днес от тази епоха. Едно такова рядко изключение е съкровището от Бързица, което включва един чифт обеци, един златен и четири сребърни обръча (колани?).
През ранната желязна епоха (първата половина на I хилядолетие пр. Хр.) дамите украсявали дрехите си с фибули (древните безопасни игли), а себе си с многобройни украшения за глава и тяло. Носели косите си сплетени на малки плитки, украсени с малки бронзови спиралки; на шиите си носели огърлици от бронзови спирали или тръбички, глина или камък. Най-високо оценени били огърлиците от кехлибарени зърна (вкаменена смола от иглолистни дървета), тъй като кехлибарът бил смятан за лечебен и за символ на слънцето. На ръцете си носели големи гривни от спираловидно навити метални ленти или тел, също изработени от бронз. Със спирали били украсени и бронзовите им пръстени.

Късна желязна епоха
В следващите столетия, или късната желязна епоха (втората половина на I хилядолетие пр. Хр.) новосъздаденото в Тракия Одриско царство достигнало до най-голямата си политическа и военна мощ. Възможностите и самочувствието на тогавашната аристокрация се изразявали в невиждани до този момент по своето изящество и великолепие скъпоценни предмети. Богатите тракийски жени започнали да се украсяват с изработени от злато или сребро бижута, като дори адаптирали към своите вкусове накити, предпочитани от гърците. Така например обеците-халки, носени в Гърция като чифт, тук се носели като богат накит за глава, спускащ се от челото към слепоочията (т.е. по няколко халки са се пришивали към лента, в краищата на която се прикачвали две златни висулки с форма на гръцката буква „омега“). Такава оригинална украса за глава е открита в богатото погребение в Кукува могила при с. Дуванли, Пловдивско. Украсите за глава се съчетавали с огърлици от мъниста, торкви (гривни за шия), масивни златни гривни и пръстени. В някои гробове археолозите са открили и по един златен нагръдник, пришит или прикрепен с фибули към дрехата, в областта на гърдите.
Различни изображения върху някои от известните тракийски паметници (съдове от скъпоценни метали, апликации за конска амуниция и др.) ни показват, че и през ІV–ІІІ в. пр. Хр. накитите били неизменен спътник на жените. Все по-често украшенията се изработвали от сребро или бронз; дрехите все по-често се украсявали вместо с фибули – с копчета или декоративни пластинки. Най-благородните дами украсявали главата си със златен венец (какъвто например носи жената на владетеля в стенописа на Казанлъшката гробница). Все повече в модата започнали да навлизат бижута, носени в елинския (гръцкия) свят – много популярен комплект и сред тракийските, и сред гръцките жени, бил чифт обеци с лъвски глави и огърлица от мъниста. Друг моден аксесоар били обеци с форма на лодка с висулки, пръстени с форма на змии и гривни със змийски глави. В този период майсторите започнали да украсяват златните накити и с емайл или цветни камъни и стъкло. Интересно явление се случило в Тракия в периода ІІІ–І в. пр. Хр. Постепенно модата започнала да се изменя, като особено популярни станали келтските мотиви, идващи от централна и западна Европа. Най-предпочитаните бижута станали торквите, гривните (отворени, затворени, спираловидни), верижките и халките.

Римска епоха
И през римската епоха (I–III в. сл. Хр.) жените украсявали телата си с красиви накити – разкошни диадеми, обеци, огърлици, гривни и пръстени. Гривни били носени не само на ръцете, но и на глезените, макар и не от уважаваните омъжени жени (матрони). Тези, които били от богати семейства, имали в колекциите си бижута със скъпоценни и полускъпоценни камъни като диаманти, смарагди, опали, топази и перли. Богатите бащи купували скъпи накити на дъщерите си като сватбен подарък, а техните съпрузи им подарявали скъпоценности, за да покажат богатството на своя дом. Не били малко мъжете, които се оплаквали колко много накити искат да притежават жените им, защото повечето от красивите бижута били купувани от източните земи на Римската империя на изключително високи цени. Римският поет Ювенал дори казва, че „нищо срамно не може да спре една жена пред това да сложи на врата си зелени смарагди и да окичи ушите си с големи перли“. Римляните много харесвали перлите, като за особено очарователни считали тези, които били с бледо бял и дори прозрачен цвят и с форма на сълза. Римският историк Плиний Стари споделя, че някои жени носели малки кесийки с перли, които висели на златни верижки около вратовете им и не ги сваляли, дори когато спят. Богатите римляни пък зашивали перли в дрехите си или на каишките на сандалите си. Император Нерон носел сандали, завързани с перли, а скиптърът и носилката му били изцяло украсени със скъпоценни камъни.
Вероятно най-популярните накити били обеците. Жените толкова много ги харесвали, че според някои римски историци ушите им увисвали в резултат на носенето им, а според други те харчили повече пари за ушите си, отколкото за която и да била друга част от тялото си. Обичали да носят и гривни, изработени от злато, сребро, бронз, кост и гагат (черен камък). Гривни слагали и на децата и бебетата. Пръстените също били любим накит, носен от мъже, жени и деца. Те били изработвани от злато, сребро, бронз и желязо. Някои са украсявани със скъпоценни камъни, върху които врязвали различни изображения (геми). Жените носели красиви верижки на вратовете си, както и огърлици от мъниста, изработени от стъкло, корал, мида, гагат, слонова кост или кехлибар във всякакви форми и размери. Понякога между мънистата нанизвали малък амулет, който да ги предпазва от зли сили.